Честър Бенингтън говори за началото на Линкин Парк


Chester Bennington

Честър Бенингтън

Изключително интересно интервю на Честър Бенингтън, в което споделя за емоциите и трудностите в самото начало на кариерата си на солист в Линкин Парк.

Преди малко повече от едно десетилетие Честър Бенингтън правил сандвичи в Burger King и бил толкова беден че се придвижвал със скейт. По-късно се присъединил към нео-метъл групата Линкин Парк а през 2001г. техният дебютен албум Hybrid Theory, приятен за слушане хип-хоп и хеви метъл, се изкачи на върха на класациите, където групата остава и до днес. Трите им студийни албума Hybrid Theory, Meteora (2003) и Minutes to Midnight (2007) са били номер 1 в Billboard класациите в САЩ и са продали общо 250000 копия само в Тайван, където техният първи концерт през 2007 пред 40000 фена на футболния стадион в Тайпей е най-големия чуждестранен концерт в страната след този на Майкъл Джексън.

ТТ: В края на Деветдесетте години, след като чу една демо касета, напусна работата си и се премести със семейството си в Калифорния, за да се присъединиш към Линкин Парк. Какво те накара да направиш това?

ЧБ: Едно малко човече, което живее в главата ми (замисля се). Аз съм много емоционален човек, много съм инстинктивен. Много пъти, аз и Майк гледаме на нещата под два различни ъгъла, но незнайно как стигаме до еднакви заключения. Затова не съм го обмислял прекалено дълго. Разбрах, че ако просто се доверявам на инстинкта си и послушам гласа в главата ми, решения които вземам обикновено са за добро. Ако започна да мисля много се оплитам. Затова когато чух демото си казах: „Трябва да отида при тях!“ Когато чух музиката им разбрах веднага, че тя не беше като нищо, което вече съм чувал. Това понякога не е на добре (смее се). В случая беше невероятно и щом чух музиката, страхотни мелодии започнаха да изплуват в главата ми и си казах: „Това е знак. Трябва да отида, трябва да го направя. Трябва да отида при тях. Това е то!“

И когато се преместих при тях видях с очите си че това беше максимума. Още от първия ден на репетиции вече бяхме малоумно добри. Казах си „Не се бъркам! Това е моя шанс! Имам само един опит за да го осъществя. Това желая от живота си и ако не рискувам за да го осъществя просто няма да се получи.“ Затова напуснах работа, преместих се, живял съм в дома на Майк, в колата си, в скапана къща с пропаднал покрив. И междувременно направихме албума, който щеше да промени живота за шест младежа до края на дните им. Нещата много лесно можеха да потръгнат и в обратна посока. Можеше да бъде просто приятно изживяване и да разказвам на правнуците си „Да, по едно време се бях преместил в Калифорния, за да се опитам да създам група.“ И така можеше да стане. Но аз бях сигурен, нещо вътре в мен ми шепнеше „Това е то, трябва да отидеш!“

Advertisements

Страници: 1 2 3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Честър Бенингтън @Twitter

Error: Twitter did not respond. Please wait a few minutes and refresh this page.

Майк Шинода @Twitter

Error: Twitter did not respond. Please wait a few minutes and refresh this page.

Предлагаме Ви

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

%d bloggers like this: